Едва ли бихме сбъркали ако кажем, че един от пионерите в развитието на българския алпинизъм е Спорт-ният клуб на железничарите. Огромна дейност развиват алпинистите още в средата на 30-те години. Сформира се една доста голяма група, която добре усвоява техниката на този малко познат дотогава спорт в България. След продължителни тренировки по зъберите на Рила и Пирин, на Комините на Витоша и отвесните скали при Лакатник, алпийската група на железничарите насочва оглед и към други високи планини в Европа, по-специално към първенеца на Стария континент Монблан или както му дадоха простото име Белият връх, висок 4810 м. Колкото и невероятно да звучи сега, но историята е категорична. За първи път Белият връх е изкачен на 8 август 1786 година от Жак Балма, овчарче от гр. Шамони (Франция). В началото на миналия век през 1903 година за първи път покорява първенеца и българин, който живее и се подготвя в Швейцария - д-р Иван Малеев. До 1938 година нито един българин или българска група, подготвяни у нас, не са предприемали изкачвания из европейската верига Алпите. Това за първи път се удава на железничарите алпинисти Васил Гърличков, Стоян Фекелджиев, Славчо Алексиев и Емил Тренков. Какво си спомня за този подвиг, както го нарече тогавашната преса, един от участниците Стоян Фекелджиев: “Изтеглихме заеми от взаимоспо-магателната каса в жп работилница, където работехме. Потегнахме еки-пите си и съоръженията и с останали-те пари поехме с влака за Швейцария.

В алпийския клуб в Шамони ни при-еха сърдечно, макар че не познаваха нашата страна. Председателят на клуба ни препоръча непременно да се аклиматизираме. Направихме преход до леденото езеро Мер дьо Влас. И не сгрешихме като спазихме ценните препоръки на опитните френски колеги. Наехме водач дългогодишен алпинист. След престой и отдих в хижа “Тетрус” и преспиване в хижа “Гуте”, откъдето започваше линията на вечния сняг, сутринта на 19 август започнахме атаката за покоряването на Монблан. За наш късмет времето беше много хубаво, което ни обла-годетелстваше. Уверени в добрата си подготовка, без произшествия достигнахме най-високата точка на континента. Горе си направихме снимки за помен и оставихме възпо-менателно флагче с надпис “Хижа Планинец - България 1938 година”.

Завръщането стана през обсер-ваторията Вало. Не използвахме лифт и слязохме пеша до Шамони. Там ни векорираха със значката на френския алпийски клуб. Престояхме един ден и побързахме да поемем об-ратния път към родината, тъй като оскъдните ни средства бяха на свър-шване. В София бяхме посрещнати сърдечно от представители на ту-ристическото дружество “Планинец”, както и от нашия алпийски клуб ЖСК.

На следващата година втора група от шест железничари алпи-нисти Борис Ангелов, Ан. Михайлов, Ст. Петков, Б. Иванов, Л. Георгиев, Хр. Господинов се отправят също към Монблан. Преходът на тази група е съпроводен от обилен снеговалеж в горната част на планината. Групата е сполетяна и от беда - Хр. Господинов вдига висока температура и е оставен в хижа “Вало”. Останалите петима алпи-нисти продължават по труд-ния и коварен път и към 7 часа сутринта покоряват най-високата кота на Европа.

Същата 1939 година Васил Гърличков, Славчо Алексиев, Стоян Фекелджиев и Емил Тренков покоряват нови два върха на Алпите - Гросклокер и Цигшпиц, както и Триглав в Югославия.

След войната групата на алпинистите към клуба на “Локомотив” значително на-раства. В нея влизат изтък-нати алпинисти като Енчо Петков, Цанко Бангиев, Коце Саваджиев, Христо Борисов. Следващите години расте ново поколение талантливи алпинисти: А. Петров, Й. Мачирски, Н. Корчев, М. Угляров, Р. Бреянов. Гордост за “Локомотив” са едни от първите алпинистки в България Д. Атанасова, Й. Мачирска, Д. Петрова, А. Хаджиян. Тук можем да отбе-лежим, че известно време в “Локомотив” беше и Методи Савов, който по-късно стана един от героите на хималайския подвиг, когато с премръзнали крака покори най-високия връх на земята Еверест.

През 1949 година, месец февруари Ц. Бангиев, Ен. Петков, Н. Петков, Хр. Борисов и ветеранът Б. Ангелов осъществяват зимно изкачване и преминаване на Кончето на Пирин. 

Траверсът започва от хижа “Елтепе” през връх Елтепе, Кутело, Кончето, Баюви дупки и завършва на хижа Яворов. През лятото на същата година за първи път в нашата страна жена - Д. Петкова, в свръзка с Енчо Петков изкачва северната стена на Мальовица в Рила. През 1954 година Н. Корчев и М. Угляров правят сполучлив нов вариант, който допълва първия и се оформя като тур Камините. Същите двама алпинисти през 1955 година осъществяват първото зимно изкачване на стената по класическия тур на Елин връх в Рила. Осъществено е и първото изкачване на жена - Д. Атанасова на Славянския тур.

Наравно с успехите, които по това време допринасят извънредно много за развитието на българския алпинизъм, алпийците на “Локомотив” дават и скъпи жертви. През март 1950 година група от петима души, водени от Цанко Бангиев, предприема зимно изкачване на Елтепе при тежки атмосферни условия. Алпинистите са изненадани в подножието на върха и затрупани от лавина. Загиват двама алпинисти - Д. Нешев и П. Харампиев. През 1961 година един от най-добрите алпинисти на “Локомотив” и България Ц. Бангиев, Й. Мачирски и Р. Бреянов загиват на Безенгийската стена в Кавказ.

През втората половина на миналия век се роди идеята за гигантския туристически поход от над 600 километра по билото на Стара планина от връх Ком до нос Емине. Първите сторонници на тази идея станаха железничарите, вече на почетна възраст Петър Петров (Фараона) и Странджата, истинското му име е Костадин Петров, но мало и голямо го наричаха Странджата, дори вкъщи с това име се обръщаха към него. Тези двама туристи нямаше планина в България, която да не са я пребродили по няколко пъти. А всяка неделя, до 90-годишна възраст се изкачваха на Витоша. Фараона и Странджата първи с лекота преминаха гигантския маршрут Ком-Емине, а след това станаха водачи на групи в още няколко похода.

Please login or register to add comments