В спомените си един от основа-телите на спортното дружество “Локомотив”, състезател по футбол (в първия отбор през 1929 година), по лека атлетика, ски и алпинизъм, а след войната и председател на дружеството - Борис Ангелов, твър-ди, че баскетболът в “Локомотив” за-почва от Американския колеж в Симеоново. През 1936 година по повод традиционната обиколка на колежа единствени се отзовават от всички столични спортни дружества лекоатлетите на “Локомотив”. Ръководството на колежа оказва радушен прием на железничарите, запознава ги със спортните съоръжения на учебното заведение и ги поканва да присъстват на баскетболната среща между най-добрите отбори на колежа. 

Президент на баскетболен клуб “Локомотив - 93” мъже

Така се поражда идеята за създаване на баскетболен отбор и в ЖСК. Не след дълго до игрището зад жп работилницата, а след това и на “стадиона” при Железничарските фондови жилища се появяват и първите “железничарски” баскет-болни табла. Но истинска ковачница за баскетболни и волейболни кадри бе-ше прословутата спортна площадка непосредствено до Железничарския дом.Стоян Славов 

Какво си спомня за това време една от първите баскетболистки на “Локомотив” Милка Андреева: “Тази баскетболна площадка построихме ние заедно с мъжкия отбор. Теренът бе застлан със сгурия, сами си го поливахме, валирахме и поддържахме. Таблата бяха дървени, нямахме съблекални и бани, миехме се на открито - на чешмите. Спортните екипи, с които тренирахме, сами купувахме и бяха с различни цветове.” Картината за това пионерско баскетболно време в “Локомотив” допълва в книгата си “Един от големите на баскетбола” Виктор Радев: “Баща ми беше назначен за началник на жп болницата в София и нашето семейство се премести на адрес пл. “Гарата” N5. В железничар-ска сграда между жп болницата и кино “Подем”, където се намираше спорт-ната площадка на “Локомотив”. Още от първия ден започнах да я посеща-вам с всички деца от махалата. А мъжкият отбор на “Локомотив” току-що беше станал републикански шампион. Беше 1948 година. Всеки от нас, малчуганите, искаше да стане шампион и да играе като Ал. Шойлев (бате Сашо), Ат. Мандаджиев (Мандата), Рачо Стоянов (бате Рачо), Г. Павлов (Пиолата), В. Василев (Васето) и всички останали от шампионския отбор. Затова не само мятахме топката в кошовете, но помагахме всеки с каквото може. Поливахме игрището, разчертавахме го, помпахме топката, лъскахме я с паста за обувки. И всичко това, за да ни включат в отборите на децата помагачи “Ураган” и “Фортуна”. Треньорът на мъжете Димитър Григоров ни ръководеше срещите, които продължаваха около 3 минути. След това започваха редовните тренировки на мъжете или жените. А ние, малките, гледахме и “купувахме” майсторлъка им. Ех, славно, неповторимо баскетболно време...”

Пионери на този, наричан тогава “интелектуален”, спорт стават братята Рачо и Никола Стоянови, И. Янев, Г. Павлов, М. Стоянов, Д. Вучков, Л. Новев, В. Парпулов, М. Янков - които едновременно бяха волейболисти, лекоатлети и футболисти. Споменах думата “интелектуален”. Не случайно. Повечето от баскетбо-листите по това време и след това в “Локомотив” завършват висше образование: д-р Васил Василев - професор, Атанас Мандаджиев - писател, Иван Янев - дипломат, д-р Никола Стоянов - лекар, д-р Тони Безеншек - стоматолог, Александър Шойлев - адвокат, инженерите Димитър Вучков, Христо Георгиев, Вельо Велев, Божидар Генадиев, Вик-тор Радев и т.н.

През 1938 година мъжкият баскетболен отбор на “Локомотив” за първи път участва в първенството на СОСО и заема почетно място в класирането, като пропуска пред себе си само първодивизионните отбори на АС-23, “Левски”, ФК-13 и “Спортклуб”. През следващите години железнича-рите се нареждат вече сред най-до-брите. А през 1943 година стават и шампиони на България, като на фина-ла побеждават отбора на “Левски” с 31:24. В отбора на първите шампиони играят Рачо Стоянов, Иван Янев (Министъра), Димитър Вучков (Вуче-то), Атанас Мандаджиев (Мандата), Христо Георгиев (Риц), Георги Павлов (Пиолата) и др.>>>>Следва>>>>

Please login or register to add comments