Когато заговорим за този спорт в “Локомотив”, изведнъж в съзнанието изплуват имената на Иванка Должева, Елена Кирова, Анастасия Митова, Райна Григорова, Йорданка Йовкова, Сашка Стоянова, Салтирка Търпова, Ил. Божашки (Фики), В. Виднярски, Ал. Лачев. Тези и други гимнастици в раз-лични периоди достигат до шампион-ски титли от републикански първенства, участват в междуна-родни турнири и олимпийски игри.

Началото можем да търсим още през 40-те години, когато голяма дейност развиваше “Железничарски юнак”, едно от най-големите гимнастически дружества в България. Бившите юнашки главатари Любен Петров и Йорданка Дерекова подхванаха гимнастиката в “Локомотив” след войната през 1945 година. Но за истинска спортна гимнастика можем да говорим от следващата година. Стипендиантът на “Локомотив” в тогавашното Висше училище за физкултура (сега Национална спортна академия) Георги Шопов създаде първата група състезатели, която се занимаваше с редовни тренировки по гимнастика. 

Заниманията се провеждаха в малката неудобна зала зад сцената на кино “Подем” на земна гимнастика, прескок на “скрин” и “маса” с пружиниращ трамплин и свободни гимнастически упражнения със и без уреди. Първото поколение гимнасти-ци, които излязоха от този “гимнастически салон” и станаха шампиони, бяха В. Виднярски, Ил. Божашки, Ст. Гошев, Д. Палатов, Д. Должев, Д. Янков, Ев. Матеас, Ив. Гочев, Ив. Еленков, Д. Венков и др. А при момичетата първи бяха Иванка Должева, Йорданка Йовкова, С. Търпова, М. Георгиева, Цв. Димитрова, В. Асенова. След тях през 1950 година на гимнастическия подиум застанаха Л. Михайлов, Св. Батов, Ал. Лачев, Д. Ганчев, Здр. Колев, Д. Ставрев, В. Василев, В. Тошев, Г. Тошев.

“Локомотив” стана едно от първите дружества  в страната, в което се приложи така нареченият “взаимоучителен” метод на подготовка. По-опитните състеза-тели Ст. Карагеоргиев, Ил. Божашки, Ст. Гошев, Л. Михайлов, В. Тошев, Ал. Лачев се превърнаха и в треньори на по-малките. През 1948 година бе организирано и първото вътрешно първенство. Шампион стана студентът от висшето спортно училище Л. Филипов, а втори и трети - В. Виднярски и Ил. Божашки. През следващите две-три години огромна крачка в своето развитие направиха гимнастичките. Към тях обърнаха поглед и треньорите на националния отбор. През 1952 година Иванка Должева стана абсолютна шампионка на България. Освен това в отделните уреди спечели още златото на успоредка, среброто на греда, халки и земна гимнастика. Йорданка Йовкова стана шампионка на халки и бронзова медалистка на прескок. Третата представителка на “Локомотив” Сашка Спасова взе бронзов медал на земна гимнастика и прескок. Тези три локомотивки участват същата година на олимпийските игри в Хелзинки. Должева и Спасова участват и на следващите две олимпиади в Мелбърн и Рим. Те са едни от малкото български спортисти, които имат по три участия последователно в олимпийски игри. В републиканските първенства през този период Иванка Должева, Райна Григорова и Салтирка Търпова неведнъж бяха носителки на медали като участнички в националния отбор в различни международни турнири и първенства. Докато от мъжете в националния отбор най-напред попадна В. Виднярски, по-късно Ил. Божашки, Л. Михайлов, Д. Палатов.

Стигаме до 1960 година, когато треньор на “Локомотив” става Александър Лачев, един предан, работоспособен и новатор в своята работа педагог. Той оставя златна диря със своите възпитаници. Създава второ поколение гимнастици - при мъжете Любо Михайлов, Светослав Батов, Васил Тошев, Димитър Тотков, Димитър Ставрев, а при жените - Р. Григорова, Ан. Митова, Ел. Кирова, В. Георгиева, А. Лазарова и Хр. Киркова. Момичетата на Сашо Лачев през следващите 10 години станаха 9 пъти шампионки на България в различните разряди и бяха гръбнакът на националния отбор. Това беше най-силният период от женската гимнастика в “Локомотив”. Какво си спомня за този период дългогодишната шампионка, нацио-налната състезателка Анастасия Митова: “Отборът на “Локомотив” беше синоним на победата. Печелехме с лекота титлите както в отделните уреди, така и в многобоя. Пет години бях първа на земя и в многобоя. Другите дружества гледаха със завист на нашия отбор. Всичко най-хубаво с живота ми е свързано с “Локомотив”. Тук станах истинска гимнастичка, тук Сашо Лачев ме научи на най-доброто. Имахме високи цели и ги осъществихме. През 1966 година за първи път участвах на световно първенство. Състоя се в германския град Дортмунд. Аз бях най-малката в отбора, не можех да повярвам, че ми е гласувано такова голямо доверие. На следващата година вече със самочувствие стартирах както на европейското първенство в Амстердам, така и на европейското на УСИК. На железничарския шампионат на Европа станах първа в многобоя, като победих една от най-силните гимнастички на 

Стария континент - германката Уте Шарке. А когато бях в най-върховата си спортна форма и включена в отбора на България за участие в олимпийските игри в Мексико, на една от последните тренировки в Страната на ацтеките скъсах менискус. Това сложи край на кариерата ми като състезателка.”

Ето спомена за това време на друга вълшебница на гимнастическия подиум - Елена Кирова: “Аз останах последният мохикан от онова време, защо да не го наречем “златно поколение”. Момичетата се разбягаха заради липса на тренировъчна база. Това за нас бе голям проблем, а гимнастиката - вече по-различна. Когато в зала “Универсиада” нашата Анастасия Митова направи първа в света “махово превъртане на греда”, върху сградата сякаш падна бомба. А в момента това упражнение се прави дори от децата... И аз дължа всичко на Сашо Лачев. Той ме откри за голямата гимнастика. С него стигнах до републиканска титла в многобоя, четири пъти съм първа на прескок, на същия уред съм и балканска шампионка. Не мога да крия, топли ме признанието на международната федерация, която нарече на мое име през 1971 година прескока “премя-тане-превъртане и половина”. За първи път го демонстрирах на европейското първенство в Минск и получих оценка 9,8 и 9,7, което ме правеше европейска шампионка. Последва извънредно събиране на съдийската комисия. Така наречените “познавачи” не искаха да повярват, че българка по това време можеше да застане на върха. Намериха някакъв смешен аргумент и свалиха оценката ми с две единици.”

Тези “познавачи” на гимнастиката може би не знаеха, че преди това Елена Кирова, тази изключително надарена гимнастичка, също беше направила за първи път в света друго упражнение, което носеше нейното име. На универсиадата в София тя изпълни двоен пирует на земна гимнастика. Но това е спортът, понякога и съдийките “решават” кой да стане шампион.

Отиде си и това славно поколение. Сашо Лачев, подпомаган вече от своята възпитаничка Елена Кирова, продължи да дири и подготвя нови дарования в спортната гимнастика. И представете си - в обикновен училищен салон с размери 9/18 м в съвсем къс период се подготвят високоразредни гимнастички, от които четири стават републикански шампионки. Ще бъде дупка, празнина в нашето изложение, ако не откроим, че в този салон се появи с целия блясък на таланта си едно красиво момиченце на име Ваня Димитрова. Тя стана абсолютна шампионка при девойките, носителка на купата на НРБ, златна медалистка на земя и бронзова на прескок. На първия републикански финал отново победителка в многобоя и първа на земя, греда и прескок. Големите заложби на младата гимнастичка дадоха повод на изобретателния треньор Сашо Лачев да сътвори едно изключително сложно упражнение на смесена успоредка, наречено “Аербах салто от ниския над високия бруст”. Ваня Димитрова го изпълни по перфектен начин. От 1983 година досега това сложно упражнение не е изпълнявано от нито една друга гимнастичка в света. И когато предстоеше покоряването на европейските и световните върхове, Ваня Димитрова беше преоткрита за спортната акробатика. Само след 3-4 месеца специална подготовка тя замина за участие на световното първенство по акробатика в Англия. И завоюва невероятен успех - бронзов медал в дисциплината “акробатична пътека”. Беше едва 16-годишна. За съжаление по-нататък Ваня не избра най-верния път за своето развитие.

През 1985 година треньорът Сашо Лачев напусна дружеството, замина си и това поколение, дойде друго, сякаш по-безболезнено да сложи точка на този спорт в “Локомотив”.

Please login or register to add comments